rozita-p (Росица)
120 1324
28 янв. 2011 г., 12:40

Нечия (Ничия) старост 

  Поэзия
912 0 20

Стоеше там, пред подлеза, със чашка от кафе -

намачкана пластмаса в съсухрени ръце.

Изпръхваше по устните беззъбо утринта

и беше, и я нямаше в потока от лица.

 

Мълчеше оглушително. Забравен реквизит

от  някакъв спектакъл или живот, разбит

на глътки дълго чакане. А всеки кратък миг

безмилостно ограбваше мъждивия светлик

 

на погледа ù. Давеше молбата му във срам,

че няма вече сили, че просто е сама.

И гузно пуснах в чашата монета - къс печал.

Не знаех как отеква пластмаса под метал.

 

Дали пропука чашата, скована от студа,

или уста отрони „за цярове… и хляб”,

не чух. Че оглушително прободе ме сълза,

прогледнала в окото ù. И някак остарях…

 

 

© Росица Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!
    Разплакващо, дори!
  • Браво!!!
  • Ех, Смиф - как си го видял. От изтропването на левчето ми в празната чашка тръгна всичко, и от гласа и, който не можах да погледна в очите...
  • "...как отеква пластмаса под метал"

    Приковаващо.

    А за остаряването - хората от доброта остаряват, от доброта и нежност. Ти притежаваш и двете в изобилие.

  • Живеем в някакъв (никакъв) подлез... дано на другия край да е по-весело! Оказа се дълъг и няма да преминат всички... дано децата ни да са щастливи, защото носим вина за трудното им детство!
  • Благодаря, Роси (Eia).
  • Разтърсващи стихове.
  • Несериозно настроен човек като мене чете само хуморески.
  • Много силен стих. Поздравления!
  • Льо Ше - учим се, все пак, от най-добрите А ти като нищо си пропуснал, че това не е първият ми експеримент с такава дължина стихове. 'Ма като четеш само хумористичната страница

    Вълчо - днес сутринта пред подлеза се сетих за твоя стих - и не само днес.
  • много силно, Роси...
    тя, старостта не е простила на никой!

    поздравления!!!
  • Стихове с точно такава дължина ми напомнят за fakerbitch, който е най-добрият в сайта, струва ми се. И на тебе ти се е получило, ш'те оценя
  • Благодаря ви - случката е от тази сутрин, макар и да не ми е за първи път. Просто сега излезе в стих.
    Смених заглавието, но още не съм сигурна как трябва да се казва.
  • Стихотворението е много хубаво и предизвиква човешкото, а именно, състрадание и желание да да помогнем.Това "Умри кучко"изобщо не се връзва.Поздрав!
  • Много силно!Поздрав!
  • Силно!
  • Разтърсва.Но защо да е "Умри кучко" защо ни е неудобно да ги гледаме в очите ли? Или защото ни развалят настроението?
    Поздрав, Роси!!!
  • Изключително!Завинаги остава !
  • браво,настръхващо
  • Силна поанта и прекрасен стих!Стисна ме за гърлото!
Предложения
: ??:??