Недей ме търси, аз болна съм, изстрадала. Не питай как съм, знаеш, че боли. Не се кълни, не искам да прощавам. И не мисли че плача - просто вън вали! Не ми припомняй, че били сме двама, не пипай рана с пареща ръка. Не ме вини, не се и оправдавай, и не мисли, чe страдам - просто съм сама! Не срещай ме отново с плам в очите, не искам, нямам сили да търпя. Не говори, усещам всичко със сърцето си, и не мисли, че тлея - аз горя. Защо ли хората не ни разбират? Защо им пречи нашата любов? Защо завиждат и защо презират? Нима не знаят, че човек на всичко е готов! Защо очи стотици ни преследват и устни хиляди след нас крещят? Защо любовта в нас убиват? Защо ли искат да ни разделят? Дори и да си тръгнеш безразличен, от клетва смъртно уморен, пак с името "любов" ще те наричам, защото любовта живее в мен! Сбогом!!! Нека се стичат сълзите ми, за последен път те бликат от моите очи. За последен път ти казвам скъпи думи, не казвай нищо! Замълчи! Недей!!! Днес късно е и всичко е отминало, дъждът замира, почва да ръми. Не съжалявай и не се проклинай! Моля те! И знай, че мене също много, много ме боли!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.