Недей да питаш вятъра за мен,
не питай слънцето, морето и тревата,
не питай вечерта, не питай идващия ден,
отидох си от тук, но потърси ме в тишината.
Търси ме в мрака и мъглата, в невидените неща,
в неизказаните думи, в непролените сълзи.
Отхвърли оковите на тялото и паметта,
ела в безвремието и там ме намери.
© Михаил Костов Все права защищены
Мъдро и истинско!
Браво