vesselin (Веселин Веселинов)
92 295
6 мая 2009 г., 11:05

Недей да плачеш, Квазимодо 

  Поэзия » Другая
1015 0 12

Каква е твоята вина,

лице, родило се различно,

че трябва с вечна самота

да плащаш, че не си типично?

Нима ти също не си с лик,

та трябва да си подиграван,

да бъдеш сам подобно вик

не чуван сякаш не издаван.

Животът ти е смях в сълзи,

усмивката ти – тъжен поглед

към другите с безброй лъжи,

невиждащи за твоя полет,

във който можеш само ти

да бъдеш истински реален,

защото вярваш в две очи,

а не в света ни тъй измамен.

Недей да плачеш, ти си крал,

щом можеш още да обичаш

човека, който си предал

и в който все така се вричаш,

защото само любовта

осмисля празните ни нощи,

а ти си още със душа

напук на живите ти мощи.

Понякога, дори и сам,

е нужно да си нежна струна,

та твойта песен някой там

да чуе, па макар и дума,

и нищо, че не ще е с теб,

ти някому да станеш муза

във този грешен ничий век

сред който обичта е чума.

Ти само ще спасиш света,

създание, родено с бреме,

че виждаш там – отвъд плътта,

що вярва в хубавото време

и твойта Есмералда с теб,

която в рая ще те води

към слънцето в деня от лед,

напук на днешните неволи.

© Веселин Веселинов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??