Недей да страдаш,

моля те, любов!

Така ти мене нараняваш.

В очите ти прочитам нежен зов,

със който днес сърцето ми пленяваш.

Недей да страдаш! Моля те, любов,

и мъката недей във себе си подтиска!

Сега съм сякаш паднала във ров,

където тази мъка ме притиска!

И пак с любов лицето си огрей!

Недей да страдаш, моля те, любими!

Не сe измъчвай повече! Недей!

Недей и моля те прости ми!

Ако за теб е трудно, то тогава знай,

за мен пък двойно повече е трудно

и с болката си мен убиваш май.

Да, мен! Макар да ти е чудно!

Защото как спокойно да заспя,

когато знам, че ти очи не можеш да затвориш

и с мисли тежки, и безброй,

в безсънни нощи дълго ще се бориш.