25 февр. 2020 г., 19:14
Недей ме съживявай
В градината си умен градинар
на всички цветове ненародени...
Поливаш семената им – макар
от слънцето да чакаш позволение
и ласката от мека светлина
с очите ти да плува в цветовете,
които любовта ти обеща,
когато остаряваха ръцете ти.
Недей ме съживявай, ще боли!
Сред мъртвите покоят споделен е.
Когато ме погледнеш, продължи!
На гроба ми цветя не са садени.
На устните ми има катинар.
Очите ми не гледат към небето.
Знам, ти си най-добрият градинар,
ненужен за изкуственото цвете.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
така е, нужен е за истинското цвете.
Съживи ме на друга планета
,
на тази вече три пъти изсъхнах,
ръцете ти пак искам да усетя,
защото аз живот им вдъхнах! -
И любовта понякога е тъжна
че обещанията винаги тежат...
След болката остават капки мъдрост
парфюмни спомени за цветен аромат... -
Разкош!
-
Хубаво. Много 🌸
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Благодаря ви, съкровища!