30 янв. 2020 г., 10:41

Недей посяга зад гърба ми 

  Поэзия » Любовная, Философская
650 0 0

Дай да се гмурнем в червения залез,
в който ще забравим всичко случено!
Да се шмугнем през полето и удавим,
всичко лошо що зад гърба ни е дошло!
Недей посяга зад гърба ми,
недей разплисква водата толкоз силно!
Не можеш вълната с ръка да заграбиш
и да отмиеш всичко натежало.
Нека прескочим онзи рибарски залив,
тъжно ограден с небе пурпурно
и да се усмихнем на онзи беловлас там старец,
който се радва на живота си показно.
Недей посяга зад гърба ми,
недей пребоядисва небето тюркоазено!
Не можеш в него звездата да запалиш
и да нагласиш сиянието й да е изкуствено.
Нека достигнем безкрайното и останем -
там, където се сливат земя и небе в едно
и когато изгрева целуне онзи наш залез,
от страх да се притиснем още по-силно!
Недей посяга зад гърба ми,
недей започва да искаш желание едно по едно!
Не можеш с магия вятъра да ощавиш,
нито да излъжеш слънцето хитро!
Нека си останем там някъде и всичко забравим,
а време с безвремие да се сливат в едно
и когато ни омръзне да чакаме нашия залез,
просто да затворим очи и заспим дълго!

 

© Светлана Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??