18 дек. 2020 г., 13:20

Неделна вечер 

  Поэзия
1379 9 15
Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина
чакам в моя прозорец да кацне Луната.
Как обичам, когато е мокър света,
че изгряват звездите дори по земята.
По улука се стича декември. А той
обещаваше сняг – чист и бял, като детство.
Обещаваше истински златен порой
от усмивки, милион добрини и вълшебство... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Все права защищены

Предложения
: ??:??