Неделно
Неделя.
Сядаш на онази пейка, нашия хоризонт...
Всъщност, не знам дали знаеш, но никога не съм обичала
да те виждам толкова рядко.
Но пък обичам погледа ти, когато ме погледнеш.
Неделя.
Пия плодово мляко от ягоди и ям някой кроасан.
Кафе не пия. Цигари не пуша вече 4 месеца.
Погледът ми е забит в теб.
Всъщност не знам дали знаеш, но никога не съм харесвала
намръщените ти вежди.
Но пък обичам начина, по който се опитваш
да си сериозен, докато умираш от смях.
Неделя.
Обичам да споря с теб...
Всъщност, не знам дали знаеш, но си много красив, когато
си ядосан..
И истински ме вбесява начинът, по който извърташ
погледа си.
Неправилен е. Точно като носа ти.
Неделя.
Разказваш някой нов виц...
Всъщност, не знам дали знаеш, но не винаги вицовете ти са смешни...
Но обичам начина, по който ги разказваш.
Ентусиазиран.
Неделя.
Отиваш ми. Аз на теб също.
Всъщност, не знам дали знаеш, но винаги съм мразила синия ти
анцуг.
Точно колкото ти ненавиждаш правата ми коса.
Но обичаш бледо розовите ми устни.
Неделя.
Хората около нас са твърде много...
Не чувам собствените си мисли...
Прозрачната бутилка вода на пънчето.
Всъщност, не знам дали знаеш, но те обичам.
Въпреки че оставаме сами, едва когато слънцето залезе.
© Виктория Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Това е хубав текст за любовта-хареса ми!Добре дошла!
-
Правилно си го сложила, поезия е, добра, осезаема, чувствена.
Браво! -
Много е мило това
Добре дошла!
Един съвет ( може и да не е умишлено, но... ) помествай такива текстове в проза ( писма примерно ) че като нищо да те клъвнат следващият път
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много усмивки!