Ще дойда, мамо, малко след петнайсет,
в отрязъка определен за свиждане.
Ще донеса боза и малко праскови
и ще очаквам да ми се усмихнеш...
Ще се надявам да ме разпознаеш
и името ми да цъфти в гласа ти.
Неделя е. Ти вече си забравила
за всичките недели зад гърба си...
А как те молех: "Не в неделя, мамо!
Веднъж поне си остани във къщи"
Но ти отиваше, за да спасяваш някого,
а аз растях със твоето отсъствие... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация