„Витошка” е все по-многолюдна,
макар магазините да затварят.
Появяват се в кафенетата блудници,
търсещи клиенти да заговарят.
Животът е сложен и няма злина
в това, което с някого вършат.
И никой не прави към тях добрина,
вместо да ги приема за мърши.
Нож разрязва незавършена картина
рисувана с четка в чаша вино.
Далеч един от друг остават двамина -
бизон и делфин не сеят зърно.
Родени са те по време на буря,
урагани били са тяхна кърма.
По природа са различни натури
и не търсят оковите в любовта.
Бисерна мида сред камъните се крие,
зад маски различни наднича лицето.
Обич истинска надява се да открие,
ала бог е далеч, някъде там на небето.
Изчезна сред човешкото гъмжило
стопанката на дом за странници.
Остават под угаснало кандило
разхвърляни недописаните страници.
© Вили Тодоров Все права защищены