25 апр. 2020 г., 00:18

Недопустимо 

  Поэзия » Философская
966 1 1
Само с тебе искам да говоря
Усмихнат си, приличаш на мечта
Дори библейска книга да разтворя
Пак твоето име там ще прочета.
Притихнала в бръчките ти тъй-красиви
Забравила, че само в мислите си мой
За тайните на дните мълчаливи
Гори ме спомен и изстивам в зной
Към здрача ли те водя?
Остави ме, аз паднала да плача...
Сама да бродя... Недей!
Аз искам си палача!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Все права защищены

Предложения
: ??:??