Само с тебе искам да говоря
Усмихнат си, приличаш на мечта
Дори библейска книга да разтворя
Пак твоето име там ще прочета.
Притихнала в бръчките ти тъй-красиви
Забравила, че само в мислите си мой
За тайните на дните мълчаливи
Гори ме спомен и изстивам в зной
Към здрача ли те водя?
Остави ме, аз паднала да плача...
Сама да бродя... Недей!
Аз искам си палача!
© Мария Николова Все права защищены