Недосегаема съм...

13 мая 2008 г., 13:42

Поэзия

902 0 4

НЕДОСЕГАЕМА СЪМ

(на Димитър)

Фалшиво е лицето ти,

преиграни са жестовете,

крещят лъжите, облечени в думи.

Блъскат се в мен и се разпадат...

Недосегаема съм...

отдавна не си ме докосвал отвътре,

отдавна не ме боли,

отдавна не ми липсваш,

отдавна си сив и далечен.

Да те променя... нямам сили.

Вече не вярвам в теб,

като луд, ударил се в реалността,

като молитва, останала не чута,

като угаснала мечта... не Вярвам

в празните ти думи,

в опитите да ме нараниш.

Недосегаема съм...

за този, който пада, вместо да лети...

P.S. Забрави ме, за да те запомня Човек.

mihan (Мишо Ангелов)

2012-06-20T07:01:10+03:00

Щом виждаш някого изцяло в сиво,
с усещане,че всичко е фалшиво,
не се мъчи в тъга безкрайна!
На бързо му тръсни подробна МАЙНА!!!
Маргарита (Маргарита Георгиева)

2008-06-09T16:21:20+03:00

Силен стих,пропит с болка...живота продължава...Поздрави!
mimi7102 (Мария Иванова)

2008-05-13T16:12:19+03:00

Мила моя, съжалявам, че така изгуби "приятел"! Надявам се това да те направи по-силна!
katerinabaeva (Катерина Баева)

2008-05-13T15:01:21+03:00

Интересен , "недосегаем" стих.
"Недосегаема съм...
за този, който пада, вместо да лети..."
това ме впечатли