Нощта пресъхна като стара локва,
удобно приютила шепа страсти.
Пулсира изгрев на петна по цокъла
и под клепачите коварно дращи.
Ленив котак се хили от перваза -
позната ситуация. Природна.
Презряла роза прокърви във вазата
преди да падне мъртва върху пода.
Ръцете им са като непознати,
заровили страстта си гузно в здрача.
Когато вън деня възкръсна златен,
една любов умря от недостатъчност.
© Христина Мачикян Все права защищены
Поздрав, Хрис!!