От онзи мрачен ден на февруари
все с ръста ти гигантски се измерваме,
а още от посредственост се парим
и ни един не можем да последваме.
Но ти си толкова недостижим!
Във мен една картина се е скрила –
на кръста изоставен Божи син,
тъй както ти на грозното бесило!
Как може друг човек да се роди,
и той да е Исус или пък Левски?
Два колоса, оставили следи,
които са недостижими днеска.
Аз мисля си, че няма посред нас
ни в плът, ни в дух да се повториш,
но зная, че със кроткия си глас
все толкоз упорито ще говориш.
05. 08. 2017 г.
Русе
© Румен Ченков Все права защищены