Недоверие отново се заражда
и помръква радостта…
Дали егоизмът го поражда
или просто възрастта…
На никого животът не прощава,
убива чувства, сетива…
Понякога е толкоз трудно,
да съхраниш достойнство и душа.
Недоверието е като отрова,
прониква бавно в кръвта.
Чувствата разяжда…
наранява и убива любовта.
Кому това е нужно…
животът си върви към края.
Нали от нас зависи…
дали ще бъдем в ада или рая.
© Лилия Нейкова Все права защищены