Окичи ли се пазвата с безверие,
по вятъра отлитат пеперудите.
Дали с ума си бяхте, са почудите,
от нерви превъзбудени треперите.
Лъжата, затвърдила си статуквото,
неспряна избуява над законите,
от четката човешка са иконите,
усмивките натрупват се продуктово.
Отецът отдели несъвършеното,
прибира на талази отлежалото,
но надделяха частите над цялото,
подринаха брега, отмиха тленното.