Недовършен стих

5 янв. 2017 г., 11:43

Поэзия » Другая

209 0 3

На този свят – за мене символичен,

животът кара ме да си внуша,

че ставам вече толкоз безразличен,

че го създавам днес и го руша.

И безразлична ми е всяка стъпка,

направена без пориви и страст.

Не ме и блазни всяка нова тръпка,

пораждана от цвете и от власт.

И разпилявам знания, и сили

под пътя ми далечен и над път.

Пред мен ли са или след мен са бѝли

онези, дето чакат ме за съд?

И суха ли остана мойта стряха

след толкоз бури, ветрове и дъжд?

Добре ли птиците под нея спяха

под покрива до днес един и същ?

И днес душата си така отворих

за грях, любов и себе си открих,

че помен в името на Бог ѝ сторих

със този тъжен недовършен стих...

Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-06T12:05:54+02:00

Хареса ми,браво!
полет (Силвана)

2017-01-06T03:40:47+02:00

Творбата ухае на Достойнство, Мъжество и Мъдрост, поклон!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-05T15:46:41+02:00

Тъжно, но прекрасно написано! Поздрави, Никола!