10 мая 2017 г., 00:01

Недовършена 

  Поэзия » Любовная
478 5 10

Толкова копнежи изкопнях.
Толкова миражи изсънувах.
Случи ли се? Не! Напразно пях.
В мислите напразно те целувах.

 

Толкова безкрайни часове
вричах се на новата си радост!
Толкова обичах! Не дойде!
Да запълниш празните пасажи.

 

Толкова от теб ме беше страх.
И нима страхувах се напразно?
Няма те. Остана само прах.
Не загинах в огъня. А трябваше!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Напоследък не влизам много често в сайта и явно съм те пропуснала за голям мой срам! Браво, Яна!
  • Благодаря ви много - и за коментарите, и за отношението. Но няма страшно - аз знам, че всяко чувство е роля, нали затова сме артисти? Просто такава роля съм избрала сега. Друг път ще са веселите.
  • Не! Не е трябвало да загиваш! И няма от какво да се страхуваш! Ако е мираж, той става прах! Голяма работа! Ами ако не е? Тогава си открила оазис! Как ще го откриеш в пустиня, пълна с миражи, ако загиваш на всеки такъв? Давай смело, момиче! Искам да видя весел, изпълнен с щастие стих!
  • Толкова ми харесва как пишеш. С удоволствие те следя!
  • Болка е. И ще е болка .... до края..... Права е Герда – сила трябва!!
  • Да беше, но не би... Почувствах.
  • Силен и въздействащ стих! Поздравления!
  • Страхотно!
  • Щом сподели с нас,значи си се отърсила!😍
  • Има и такива моменти, за жалост... Сила трябва,
    поздрав!
Предложения
: ??:??