Непрочетена книга – това си за
мен,
недоотъпкана пътека, прашно
пиано.
Разказ недовършен за страстния
плен,
бленуван сън за ново
начало.
Даде ми само да те разлистя,
да вкуся живота, полят с мечти,
даде ми смисъл да дишам и пиша,
даде надежда за вечните
дни.
Музика беше, песен за двама,
готови в любовния плам да
горят,
но замина, замина – мъка остана,
песента недопя се, а гърдите
болят.
© Веселин Джуров Все права защищены