valiordanov (Валентин Йорданов)
1816 1469
21 янв. 2008 г., 20:05

Недовършена приказка 

  Поэзия
799 0 10
Приказки чел съм и мога добре да разказвам.
Често ме търсят в махалата деца.
Бъркам в сърцето и почвам, която съм хванал.
Даже веднъж си измислих такава една:
Зима студена била. Тишината разкъсвала мрака.
Вълк единак към Луната се зъбил и вил.
Малка къщурка, в която до печката чакало
младо момиче... Сюжет за истински филм.
А през стъклата надничали бели снежинки.
Вятър се вмъквал през кюнците в стаята чак.
А пък момичето стискало няколко снимки.
И се страхувало то от среднощния мрак.
Някой почукал различно от бялата зима.
Вятърът стихнал. Вълкът дори онемял.
Вратата проскърцала, от самотата изстинала,
и момък снажен като Слънце на прага изгрял.
И засияло във стаята, сякаш е пролет.
Сърцата - бенгалски огньове, пилели искри...
Тишината засипала белите спомени
и реалният ден, омагьосан, отворил очи...
Децата ме гледат, а усмивките парят сърцето.
Недовършена приказка искат за другия път...
Колко малко е нужно да усмихне детето!...
Във финала понякога дебне страхът.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??