НЕДОВЪРШЕНА ПРИКАЗКА
Аз знам. Тъжиш сега.
Тъгата ти крещи до небесата.
В душата чувстваш празнота.
Вината търсиш във съдбата.
И спомняш си за оня слънчев ден,
когато беше първата ни среща.
С ръце протегнати към мен,
отворихме един за друг сърцата.
Започна приказка прекрасна.
Разказвахме я дълго, аз и ти.
Без принц, джуджета, пепеляшка. ...