Недовършено 6

29 мар. 2008 г., 16:03

Поэзия » Любовная

516 0 0

Недовършено 6

Живях със надежда и още живея,
но всичко е сякаш лъжовен мираж,
виждам оазис, за глътка копнея,
без вода не ще мога с този багаж!

Защо го нося, кому ще го дам,
кой има представа как ми тежи,
а знаеш ли ти какво крия там -
криле, ранени от мечтани лъжи!

Сега вървя и се питам на глас,
колко години е тази пустиня
и това научих чрез пясъци аз -
че искам теб, а не милостиня...

'95

Недовършено 6

Свързани произведения

Комментарии

Предложения