11 июл. 2014 г., 20:33

Недвузначно 

  Поэзия » Другая
559 0 4

Еднозначен е вятърът – буря.

Еднозначно морето – потоп.

Еднозначно дори се преструваме,

че сърцето е стигнало брод.

Еднозначен е пътят – умора.

Еднозначни очите ни – храм.

Еднозначно си сам между хора.

Еднозначно умираш. Пак сам.

Еднозначно ухаем на нощи.

На безсъния с дъх никотинов.

Еднозначно прилича на остров

животът. С арктически климат.

И се блещи съвсем еднозначно

на смъртта ни прозрачният ирис.

Еднозначно, за себе си плачем,

пред незримия праг на Озирис.

© Даниела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Чудесна си, Дани!
    Какъв деликатен начин за въвеждане в сърдечното битуване на чувствата, без обаче да налагаш свой финал, оставяш отворена вратата към собствено тълкуване.
    Поздрав и от мен!
  • Харесах!
  • Стихотворението ти е...многозначно!
  • Еднозначно добро!
Предложения
: ??:??