Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
30 мар. 2021 г., 12:19

Нефилим* да е – ще го прегърби 

  Поэзия » Философская
466 1 7

Стъпките по пясъка – сиротни,
плаче чайка с име на момиче.
На ръце ме носиш, доживотно –
искаш все на Тебе да приличам.

 

Да летя и кръста не ми пречи,
вярата ми е мехлем на рана,
но съм просто мъничко човече,
перушинка, в Твоя дъх люляна.

 

Подари ми люлякови нощи,
изгреви – сърцата на рапани,
затова добър Си, вярвам още,
в моя стих навеки ще остане.

 

Затова звездите Ти ще светят,
сред тегла и мъки, сълзи, болка...
стъпките Ти ще брои поетът,
знае, че обичаш го. И колко.

 

Думите, когато станат плавей,
фар ще бъда, сред море от скърби.
Моят кръст на никого не давай!
Нефилим* да е – ще го прегърби.

--------------------------------------------------------------------
Нефилими*-  митични великани, споменати на две места в Стария завет. В Битие те са деца на „синовете Божии“ и „дъщерите човешки“, във времето преди Потопа.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??