12 апр. 2016 г., 20:07  

Неизбежно 

  Поэзия
395 0 1

 

Дъждовни небеса и голи клони

Прегръдки със усещане за хлад.

Самотни птици, изоставени перони.

Безкрайното очакване на влак.

 

Сърца останали без звездни звуци.

Самотни стъпки насред  тишина.

Души разкъсани от болни чувства,

се лутат в непрогледна тъмнина.

 

Избори след неизбежните раздели,

като безпътици в самотен океан.

Дали да продължи или се предава.

Решенията всеки взема сам.

© Мариана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дъждовни небеса и голи клони

    Прегръдки със усещане за хлад......Навяващо тъга и самотност , но хубаво!
Предложения
: ??:??