vega666 (Младен Мисана)
1704 14445
23 мар. 2017 г., 22:26

Неизбежно 

  Поэзия
557 11 12

Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда.
Смесват се след време цветовете. -
Равнината слънцето изцежда
и изкачва неусетно върховете...!

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Неусетно се пренесох в небесното,при хълмовете оцветени с надежда...
  • Неизбежното след миг съвършенство ...пак се оцветява с надежда.Кръговратът на живота.Благодаря.
  • Бих определила твоето "Неизбежно" като притча, върху която всеки може да размишлява! "Който има уши да слуша, нека слуша."
    Младене, с удоволствие прочетох! Поздравления!
  • Това гатанка ли е..., накрая липсва - Що е то...?!!!
  • Много ми хареса стиха ти , Младене! Поздравления и успех!
  • Както винаги, дълбоко замислящо над живота! Поздравления, Младене!
  • Много е хубаво слагам в любими. Браво Младен
  • Браво Младене!Дано много читатели прочетат и помислят!
  • Все по-трудно ми става да коментирам, Младене, просто защото думите или са излишни или са прекалено слаби, за да изразят чувствата и мислите, които пораждат творбите ти в мен. Възхищавам ти се! Поздравления и респект!
  • Пейзажна лирика,изтъкана с философски подтекст.Осъзната неизбежност на житейската цикличност.Браво,Младен!🐎
  • Браво! Ще дойде този ден! Любимо!
  • Прекрасно е, толкова просто, директно, чисто и дълбоко Младен! Едно от най - красивите неща, които съм чела...! Перото на сърцето! ...
Предложения
: ??:??