Ако те срещна нейде из възможното,
(съзнавайки, че неизбежно е)
тогава нека впървом да те сложа
във ъгъла на мойта нежност!
Макар и там да е разхвърляно,
аз знам, че ти ще избуиш
и някога ако съм чупил кръстове,
не Богу. Ти ще ми простиш!
Какво, че съм се вричал в призраци?
Аз зная как ще те намеря.
Удавих мъката в очите си,
да мога само теб да гледам!
И знай, че ако бъде речено,
(а аз умея да предричам)
изчакал съм дузина вечности,
но точно теб ще наобичам!
Стихопат.
©Данаил Антонов
13.05.2023
© Данаил Антонов Все права защищены