Защото гордостта не е съюзник,
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина,
изгубени в очакване години.
Бавно осъзнаваме, че онова,
което ни превръща във любими,
не може да е кратко като грях,
да има съвършено точно име.
Не искам да живея с този страх,
че някой ден и то ще си отиде. ...