Видях за миг безкрая на вселената –
един фрагмент от стихнал път,
по който тихо бутах камъка на славата,
между строени в глутница надежди,
житни ниви и горящ на клада студ.
Прашна диря, а кръвта ми
наторява песента на птиците.
Изстива кладата...
Жертвата е дадена.
Милостта – изпросена!
Вещицата е наказана и
всичко предвещава ...