Неизживяната любов

Виж, посърнали са тези слънчогледи,

смирено и с ужас са свели глава,

какво да гледат - слънцето залезе,

а и те не искат да видят това...

Те не искат да гледат как се разделяме

заради егоизма на някой друг,

те искат любовта си да споделяме,

с жарки усмивки и обич все тук.

Те гледат със сълзи в очите,

аз забила съм нокти в пръстта,

срещнах те тук през лятото и те обикнах,

макар да знаех, че не бива така...

И така се обичахме сред тези слънчогледи,

те ни криеха и казваха, че не грешим,

но знаехме, че когато ятото потегли

с теб ще трябва да се разделим.

И ето, този ден дойде,

защо навели са те тъжни пити,

сбогуват се мълчаливо със свито сърце,

не с нас, а с любовта недоизпита...

Кой може тази болка да понесе -

да гледа влюбените как жестоко страдат?!

Затова с кръвта си на крайпътното шосе,

реши съдбата тука да останем.

И да се превърнем в слънчогледи жълти,

да доизживеем поне така нашата тръпка,

а когато някой ни види - да каже на пътя:

- Гледай, сякаш са влюбени в прегръдка!

Това е истината, читателю проклети,

ти, който обричаш на смърт живот...

Помни, когато видиш жълти слънчогледи,

че те са символ на неизживяната любов!

11.08.2009