22 янв. 2009 г., 23:38
Неизживяно
Нека изживеем този миг.
Кратък, пълен със наслада.
Чуй и онзи силен вик –
да, и щастието страда.
Прегърни ме – силно ме стисни
и не си помисляй да ме пускаш,
тихо и звездите погледни,
устните ми бавно вкусваш.
Не, не трий сълзите ми сега
и не ме успокоявай даже –
утре с друг ще съм в нощта,
но сега мигът е важен.
И притварям устни пак –
здраво стискай ми ръката,
да боли от сила чак –
болката ми е позната.
Погледни ме с тез очи
и на входа целуни ме.
Важни бяхме аз и ти...
А сега те моля – забрави ме!
© Яна Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Писано е с чувство!Много ми допада този лек стил.
Поздрав! -
Хареса ми!
-
О! Страхотно е!... Много ми харесва. Сто на сто ще ти направят забележки, но на мен лично ми харесва.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не трии сълзите ми сега - а сега забрави ме... тъпо е, финалът ще седи по-добре с с после, утре или квото и да е, но не може да е сега.
И "устните ми бавно вкусвай" няма ли да е по-добре?