Всеки има в житието си, частица неизменна! Тя ме води от тунела, под свода си небесен!
И като в нереалност аз изплувам! В трето измерение ли съществува!? Но зная, че търся време за красиви неща, без нужда от рима: - за обич, за влюбване, за вина; - да съм щастлива, да имам време като руша, - да мога да плача и пак да съградя!
Да имам време в живота си да се насмея, обнадеждена да ликувам и да пея, да пея!
Не искам - да падам на колене: - да има някой лоша помисъл за мене, - да изгубя себе си; - да се размина с времето; - да се лутам, дълго и тъжовно; - да се намирам безлюбовно!
Искам да се провокирам божествено! Да извира радост съществена! Да съм жива - от кръв и плът, неидеална, веществена!
Всеки има в житието си частица неизменна! Къде да я търся, ще ми каже ли някой, на мене!?
Едва ли някой ще отговори на този въпрос. Намирайки неизменната частица, тя вече е част от нас и я превръщаме в даденост, която не стига и продължаваме да търсим. Може би тази частица пък е времето през което преминаваме. Труден въпрос, зададен в хубав стих.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.