(на Яо)
Пак ще закичиш брадата си с розова фиба
и като амфибия струните нежно ще галят грубите ти ръце.
В косите ти шапката с безопасни игли
ще проговори на сините ти очи, а мечтите ще оживеят
ще оживеят и точките жълти по старите ти обувки.
Целувки раздават хлебарките, нарисувани по виолетовата китара
... и сякаш в надпревара разръФЪНите разцъфнали дрехи
искат да изтъкнат твоята любезност, небрежност
любовта, с която са износени, избрани и скъсани
... и малко изморени, но твърде истински решени – овековечени.
Очовечени са сънищата наранени,
щом хармониката ти засвири, бликват страстите сънливи
стават диви, странници непридвидими.
И неуловими погледи се вплитат в песента ти „Розов октопод“
– антипод на всичко скучно
като махмурлучна утрин без шкембе чорба и халба бира.
Самодивата е твоята любОФ, неизпята още музика от теб...
© Jana Light Все права защищены