Тежат ми неизречените думи
и раните на тайната болят,
а в тишината топла помежду ни
аз все по-често търся брод и път...
по който Спомените да препуснат,
развяли гриви – шарени мечти,
със колесницата на мигове пропуснати
към залеза на моите сълзи...
Ще хвърля неизрчените думи
във огъня на своята вина
и пламъкът му ще ти каже всичко,
което премълчавам аз сега...
https://www.youtube.com/watch?v=m9gyu4SYFcM
© Веселка Стойнева Все права защищены