Как да хвърлиш на вятъра това,
което прави сърцето щастливо.
Спри! Има неизречени още слова,
премълчаната дума – за обич огниво.
А вятърът незнайно къде ще пилее
и други, с думите ми ще се влюбват.
А бяха за теб, но ще изтлее,
и последните въглени, от студ се погубват.
Как да изхвърля, като има ги още,
и въглени, и жар, и пепел в огнището.
И вятърът, да идва дори само нощем,
ще разпали нашата обич, потънала в нищото. ...