21 дек. 2019 г., 09:17  

Неизвестно кога 

  Поэзия » Философская
5.0 / 2
740 0 1
Кога ще си тръгна не мога да кажа,
единствено знам, че не мога да спя
когато сълзите ми мият паважа,
а стъпките кални все още стоят.
Не ми е известно кога ще заплача,
но тъжните пръсти на моя художник
очите ми с плачеща четка закачат,
лицето ми бледо държат за заложник.
Кога ще извикам не мога да кажа,
единствено знам, че нечутият глас
напразните речи отвежда под стража
и наглежда гнева им. Всеки ден, всеки час. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Косева Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »