14 мая 2008 г., 09:06

Неизвестност 

  Поэзия
971 0 8
 

Капка по капка изтичаш сигурно по мен

от самоединство на... на хиляди отделни думи,

толкова неузнаваемо ще бъда променен -

остатъци с неизвестни рисуват образа ми.

 

 

И най-голямата от всичките е тя -

въпросителна, самотна и непоколебима,

огледалото на моята оголена душа.

От хилядите грешки дали е победима?

 

 

Загубеният може ли да опрощава -

отговор предполагаем и никога не е един,

без път един докрай да продължава,

без вяра да поглъща греха неопростим.

 

 

Ще следвам подчинено жаждата последна -

поток метежен, давещ вече сигурно и мен,

ще пия невъзможната любов, за мене неотредна,

без избор и без теб да съм предопределен.

© Валентин Илиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??