14 июн. 2020 г., 01:05
Моят приятел живее отдавна без майка.
Как да напълни с целувки той своя буркан?
Рано отлитна в небето, подобно на чайка...
Често разпитва за нея, в незримото взрян.
Своя баща обожава, почита, че майка
стана му той и опора за син тъй желан.
Бурно пропадаха двамата – болта и гайка,
в неутолимата паст на живот океан.
Тъй любовта им порасна до пъстра мозайка,
с бели и черни зърна им наниза гердан.
Те не увесват глава, нито тъжно се вайкат,
вместо сълзи изградиха си буен фонтан. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация