15 окт. 2008 г., 21:18
Ти пак се завръщаш при мен,
присядаш в сумрака на сивия ден
и скришом ме гледаш странно смутен,
очакваш да бъдеш пак утешен.
И пак ми споделяш провалите свои,
когато след битки изгубваш двубои
и всичко, което душата ти твоя
копнее да бъде в мечтите си свои.
Когато нанася ти удар съдбата
и гняв те изпълва, и страда душата,
бездушна остава към тебе тълпата,
ти търсиш при мен топлината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация