Разтапях се от щастие в копнеж...
Сега се питам - тези дни къде са?
Забравих как покри ме с леден скреж:
"Гримирай се, Любов, бъди Принцеса!"
Усмихвах се, обичах те без тон
на нещо външно, чуждо и студено.
Прегръщах те, мой Принце, в моя Дом
на приказките, винаги зелени!
Дори без кон, прегърбен и без път,
ще спреш отново някога при мене.
Ще преоткрия с устни тази плът,
която ме събуди преди време... ...