Мъничка моя, толкова сладка...
Но остаряваща...
Светлина в небосклона, звезда ярка...
Но залязваща...
Освободена си духом, без задръжки,
но много морална.
Будна, неизчерпаема фантазия мъжка,
защо да оставам...
Ненаситна и жадна ме гледаш премрежила
синия поглед.
Но не искам това- бягам и свеждам
очите надолу.
Прости ми- такъв съм- тя е по- свежа
и силна от тебе.
Ти си спомен, но тя е надежда-
за утре, за мене...