25 мар. 2016 г., 18:24

Нежност 

  Поэзия
426 1 9

Нежност
=======
Колко нежно коравите пръсти
милват вехтия сватбен воал.
От годините цял е прокъсан,
пергаментово сух, пожълтял,
ала пръстите галят по спомен 
не дантела, а меки коси,
за да може умът да запомни,
че жена този дом украси
и дари го с любов, за да има
сладка песен, надежда и син.
Днес мъжът губи нейното име
и не рони от болка сълзи.
Като малко дете е объркан
и забравя най-прости неща.
Но ръцете му, сякаш сред църква,
над воала прекръстват душа.
Само те още могат да чувстват
красотата на този покров,
и когато е страшно и пусто,
възкресяват от него любов.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??