Една мушица в моята душа
припява тънко, звънко на капчука.
Не знам отде, кога е тя дошла,
но май добре се чувства вече тука.
Уж добродушна, тиха, но уви,
щом чу отвън зова на чичопея,
крилца разпери и гласец изви –
и сто оси събудиха се в нея.
Беснее, иска да рисува вън
с дъжда листа по старата ни круша.
Дъжд, пролет, нощ – мечтая си за сън –
напразно – тя, мушицата, не слуша. ...