НЕЖНОСТ
Във стъпките ми вълчица пиеше вода.
На залез от ръката ми кълвеше птица.
След ласка - сърничка хукваше на свобода.
Подслон при мене диреше ранената лисица.
Бедността мечтите във вериги окова.
Високо хляба, като на Тантал издигна.
За насъщния днес мисли моята глава.
Сега е друго! Нежност до сърце не стига.
© Мимо Николов Все права защищены