Толкоз много надежди умряха
на младежкия син небосклон.
Сякаш манна небесна валяха
без задръжки, без грим, без поклон.
А сега толкоз стар и ненужен
ми се иска да спра, да почина.
Малко глух, малко сляп и оклюмал
търся случай и търся причина...
Да се върна в таткова къща,
там където се раждат слънца.
Нека утрото там ме прегръща,
нек' ме жали родна роса.