23 нояб. 2013 г., 22:07

Нека и дано 

  Поэзия » Другая
557 0 0

Всичко на света е преходно – нетрайно,
ражда се, умира всяка жива твар,
нищо не е вечно, нито пък безкрайно,
има ли начало, има си и край.
Всяко нещо е на времето подвластно:
има своя звезден, лъчезарен миг.
Отброява неподкупно–безпристрастно
времето живота кратък – многолик.
Розата цъфти, ухае – прецъфтява,
вехне и умира всеки нежен цвят.
Всяка свежа младост съхне – погрознява
и до време младост е на този свят.
Сякаш аз за свойта старост съм забравил.
Искам да е млада моята душа.
Нищо, че отдавна младост съм зарязал
и погребал безвъзвратно на света.
Туй че другарувам с болести – неволи
и подпухнал, и посърнал е ликът,
не повяхва в мен желания и воли,
нито пък затрива се в тъга духът.
И кога животът сетен щрих постави
като точка на един завършек горд,
ще поискам да го срещна аз едва ли
не със гордо вдигнато чело на лорд.
Че напразно на земята не живял съм,
че и аз обичах нежно и живях.
И макар да е било бездарно вяло
с нежна обич за родината ни пях.
Знам, след мен животът пак ще продължава
тъй прекрасен, лъчезарен и красив.
Не един поет ще има да възпява
дивните ни райски красоти щастлив.
Младост неусетно отшумя – премина
и на прага ми почука старостта.
Вече ред ми е и аз да си замина,
неопитал на живота сладостта.
Нека!... Щом светът ще бъде по–приветлив
и освободен от злоба и лъжи,
щом ще е по–справедлив, добър, човечен,
ще е царство на достойнство, чест – мечти...
О, нека... нека и дано да е така!

18.11.2013

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??