2 сент. 2024 г., 09:49

Нека съм проклет 

  Поэзия
227 1 3

Когато си мечтая за криле,

за пилотско място в изтребител,

блянът ми не ще се разпилее

от молба на притеснен родител.

 

Когато тръгна да катеря

някой връх - зелен и див,

бих надвил и пет потери

сърдити, хленчещи и криви.

 

Когато празната ми длан

даваща, неискаща и чиста

посрещне нож - страдание,

кръвта ѝ пак ще бъде бистра.

 

Когато силно любя,

подражавайки велик поет,

икона ще е твойта хубост.

Целувам те, пък нека съм проклет.

© Валентин Стайков Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Напразно ми режете крилете, аз летя със сърцето »

18 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??