Неканен страх
в нечакания мрак
на мислите
безшумно се промъква
в чувствата,
заспали сладко
в пелените на мечтата...
И хваща здраво
с ръцете си-съмнения
юздите на Съня
и го повежда
без да пита
и без да знае накъде -
нанякъде...
© Веселка Стойнева Все права защищены