Словото Божие е някак си уродливо...
В отговор на този въпрос,
крачи в безпътица,,търпеливо
неканоничният Христос.
Не в дългополи одеания
Не в окървавен венец...
А като нас...Типичен странник
с усмивка светла на лице.
В джамлъка тропа, влиза в двери,
учуден от речите значи
за чистотата и силата на Вярата,
за потенциалните му палачи...
Всичи са вкъщи, Благородно
и си правят свято тържество...
Великден ги сбира ежегодно
или елха по Рождество...
И се преструват и нарастват,
творят Добро и се плодят...
ей ти цената да си разпнат,
навсякъде да бъдеш свят!
Те в хор се молят, вярват слепи...
Поредната лъжа ядат...
И как до болка и нелепо,
че в пътя правилно вървят...
Следи оставят, но с гъза си...
От посотове "са чак курназ".
И не разбират никак хъса
за къшей хляб и малко праз...
Не ща Ви Кръста, нито Попа!
Ще разрешим и тоз въпрос,
на портата ми щом потропа
Неканоничният Христос.
© Красимир Дяков Все права защищены